Енисей - пътешествие по реката на руската душа
Корабът " Матросов " потегля с гръм и тропот, само че след това следва не гражданска война, а идилия. 150-те пасажери разопаковат своите куфари, кутии и чували по рафтовете в каютите. В коридора шумно ври самовар, от който когато и да е на денонощието може да се вземе гореща вода за чай. Всички вадят запасите си - самун, сало, чесън, домати, салами... Чаят се пие със сандвичи. Всички разделят храната със съседите - никой не желае да се храни самичък и в безмълвие.
Корабът плава край отвесни крайбрежия, все едно отсечени с голяма секира. През зимата тук пада голямо количество сняг, като преспите доближават до няколко метра. Корените на дърветата не могат да устоят на напора -
течението на Енисей е пет пъти по-бързо от това на Волга
Някога съветският публицист Антон Чехов е споделил: " Никога през живота си не съм виждал по-прекрасна река. Този всесилен, безумен богатир, който не знае къде да дене своите сили и младост... Струва ми се необичайно, че той към момента не е отмил крайбрежията и не е издълбал дъното ".
Дължината на маршрута Красноярск-Дудинка е 1984 км, като пътуването надолу по реката лишава 3 денонощия и 14 часа, а нагоре - 5 денонощия и 8 часа. Това обаче не е нормално странствуване. Заедно с туристите в единствената връзка на селищата по реката пътуват локални поданици и товари. Което прави маршрута повече пощенски, в сравнение с туристически. Затова и преживяването е неповторимо.
Обстановката на кораба " Матросов " е спартанска. Той е издигнат през 60-те години на XX век в Германска демократична република. В многоместните каюти няма бани, а някои пасажери спят даже под намерено небе, в спални чували. В каютите няма разкош - дребна маса, дребно шкафче, изкуствено цвете в саксия. Тук рядко можеш да чуеш друга тирада с изключение на съветска. Или демодиран немски - след началото на Великата отечествена война през 1941 година доста поволжски немци са били депортирани в Сибир, тъй като руското управление се страхувало да не би да сътрудничат с врага.
Първата спирка на кораба е в
Енисейск - майката на сибирските градове,
най-старинният град по бреговете на реката. Той е учреден от казаците през 1619 година и скоро се трансформира в най-процъфтяващия град в цялостен Сибир. Самурът от града отивал непосредствено на кожените аукциони в Нижни Новгород и Лайпциг. След построяването на Транссибирската автомагистрала градът стартира последователно да замира, само че намаляването на интереса в тази ситуация по-скоро му е от полза - тук са се съхранили всички исторически постройки от средата и края на XIX век. И може да се видят голям брой шедьоври на дървената архитектура, удивляващи със своето великолепие и майсторство. Каменните и дървените двуетажни къщи имат несравним сибирски нюанс. Точно поради архитектурата градът е в листата на Световното историческо завещание на ЮНЕСКО. В момента там тече реституция на няколко религиозни храма и манастири. Сред тях се отличава Богоявленската катедрала, която е била един от най-красивите храмове на Сибир в предишното.
След три дни " Матросов " стига до Туруханск. По брега се виждат пъстри къщички с цветя. Корабът минава край голям фундамент. Някога тук е стоял монумент на Сталин, който гордо гледа към Енисей. Диктаторът прелестно е знаел какво прави, изпращайки тук неуместните му хора - самият той е прекарал четири години в лагер в тези краища. Всяка седмица му докладвали за нарастването на идващите в трудовите лагери на Енисей. След неговата гибел ядосани пандизчии изхвърлили статуята му в реката.
Но
Сибир не е единствено територия на изгнаници
Много са дошли и идват в пустошта, с цел да си отдъхнат от цивилизацията. Фьодор Достоевски е казвал, че тук руснаците могат да намерят своята душа.
Колкото по на север отива корабът, толкоз по-студено и дъждовно става. Горите по крайбрежията са по-гъсти и недостъпни и преливат в разнообразни цветове на зеленото. На пристана на едно селце стои човек и чака доставката на своите поръчки - бои и статив. Преместил се е тук от Москва и живее в елементарна барака, където рисува, написа музика и учи личната си душа. През зимата дружно с другите поданици на селото върви на лов. Кожата на самура и през днешния ден коства скъпо.
С кораба пътуват и група ненци - представители на сибирски номадски племена, прехранващи се с лов на риба и отглеждане на животни. В тяхното село няма пристанище. Затова, когато корабът наближи, към него се устремяват риболовен лодки, които прибират ненците към селото. Моряците предават и детски велосипед, чували с брашно и възглавници за диван - все поръчки от локалните поданици.
Междувременно Енисей към този момент е достигнал три километра на широчина. От двете му страни се простират гъсти гори и блата. Насреща се движат други кораби, като екипажите се поздравяват със сирени. По предписание това са товарни кораби, цялостни с дървени греди. В Сибир порастват към 2/3 от всички хвойнови гори в света и дървесината се доставя по Енисей до Красноярск, а оттова - по Транссибирската жп линия - в Западна Европа и Китай. По Енисей се транспортират и други благосъстояния - злато, мед, никел и риба.
На четвъртия ден корабът се изпълва с радостна шум - питателните ресурси на борда се изчерпват, само че още на идната спирка се появяват старици, продаващи варени картофи, кисели краставички, компот и блини. Всяка покупка е съпроводена с дълга и прочувствена сказка. Този транспортен съд е
свързващото звено сред " огромния свят " и сгушените в горите селца
- идващият курс е чак след пет дни, а всеки има потребност от другарство.
От октомври до май Енисей е затрупан с пълен лед и по него се движат не кораби, а камиони, които доставят единствено артикули от първа нужда.
Постепенно реката се уголемява толкоз, че не се виждат крайбрежията. Вечерта пътешествениците се събират в ресторанта на бира и водка, играят на карти, пеят или просто шумно дискутират. Всеки курс се съпровожда от двама сътрудници на полицията, които наблюдават за пощата и товарите и дали някой от подпийналите не нарушава реда.
Така в смешки и закачки корабът стига до пристанището на Игарка, което е много мрачна панорама - на всички места се въргалят ръждясали останки от корабно съоръжение, на места се виждат изоставени къщи с прозорци без стъкла. През последните години числеността на локалното население е намаляла с 2/3. Мнозина са се върнали по родните места.
Условията на живот в крайния Север са жестоки
- температурата тук стига до минус 40-50 градуса и се вихрят снежни стихии, в които не можеш да видиш даже личната си ръка.
С акустирането на " Матросов " на пристанището настъпва безпорядък. Местните поданици изнасят от кораба невероятни неща - тв приемници, саксии с цветя, дъски за гладене, перални машини - някакъв самобитен " повсеместен магазин по сибирски ". Направо на кея някакъв човек, под аплодисментите на феновете, разпъва новото си легло и ревизира по какъв начин то е понесло дългото странствуване. Всички се разделят очевидно удовлетворени.
Корабът доближава крайната си точка след пет дни - това е Дудинка на брега на Северния ледовит океан. На пристанището стои голям червен ледоразбивач на компанията Arctic Express. Такива кораби курсират по Северния морски път сред Европа и Азия.
По тези места живеят към 200 000 души, включително и чиновници на компанията " Норилски никел " - най-големият производител на никел в света. Тук заплатите са високи, магазините са препълнени със артикули, всеки служащ получава по 90 дни годишен отпуск, както и самолетен билет до родните места и назад. Но тези придобивки са заработени с тежък труд - в комбината не може да се работи без респиратор, уврежданията за здравето са тежки, а в града по шест месеца царят мрачевина и мраз.
" Матросов " към този момент е приел на борда си нови пътешественици и товари и се насочва по противоположния си път - към Красноярск.
Интересни обстоятелства за Енисей:
- дълга е над 4000 км
- на пето място е по прииждане в света
- в нея се вливат над 500 реки
- името й идва от езика на локалните поданици - евенките, и значи " огромна вода "
- фауната по крайбрежията й е изумително разнообрана - тук вода пият както камили, по този начин и бели мечки
Корабът плава край отвесни крайбрежия, все едно отсечени с голяма секира. През зимата тук пада голямо количество сняг, като преспите доближават до няколко метра. Корените на дърветата не могат да устоят на напора -
течението на Енисей е пет пъти по-бързо от това на Волга
Някога съветският публицист Антон Чехов е споделил: " Никога през живота си не съм виждал по-прекрасна река. Този всесилен, безумен богатир, който не знае къде да дене своите сили и младост... Струва ми се необичайно, че той към момента не е отмил крайбрежията и не е издълбал дъното ".
Дължината на маршрута Красноярск-Дудинка е 1984 км, като пътуването надолу по реката лишава 3 денонощия и 14 часа, а нагоре - 5 денонощия и 8 часа. Това обаче не е нормално странствуване. Заедно с туристите в единствената връзка на селищата по реката пътуват локални поданици и товари. Което прави маршрута повече пощенски, в сравнение с туристически. Затова и преживяването е неповторимо.
Обстановката на кораба " Матросов " е спартанска. Той е издигнат през 60-те години на XX век в Германска демократична република. В многоместните каюти няма бани, а някои пасажери спят даже под намерено небе, в спални чували. В каютите няма разкош - дребна маса, дребно шкафче, изкуствено цвете в саксия. Тук рядко можеш да чуеш друга тирада с изключение на съветска. Или демодиран немски - след началото на Великата отечествена война през 1941 година доста поволжски немци са били депортирани в Сибир, тъй като руското управление се страхувало да не би да сътрудничат с врага.
Първата спирка на кораба е в
Енисейск - майката на сибирските градове,
най-старинният град по бреговете на реката. Той е учреден от казаците през 1619 година и скоро се трансформира в най-процъфтяващия град в цялостен Сибир. Самурът от града отивал непосредствено на кожените аукциони в Нижни Новгород и Лайпциг. След построяването на Транссибирската автомагистрала градът стартира последователно да замира, само че намаляването на интереса в тази ситуация по-скоро му е от полза - тук са се съхранили всички исторически постройки от средата и края на XIX век. И може да се видят голям брой шедьоври на дървената архитектура, удивляващи със своето великолепие и майсторство. Каменните и дървените двуетажни къщи имат несравним сибирски нюанс. Точно поради архитектурата градът е в листата на Световното историческо завещание на ЮНЕСКО. В момента там тече реституция на няколко религиозни храма и манастири. Сред тях се отличава Богоявленската катедрала, която е била един от най-красивите храмове на Сибир в предишното.
След три дни " Матросов " стига до Туруханск. По брега се виждат пъстри къщички с цветя. Корабът минава край голям фундамент. Някога тук е стоял монумент на Сталин, който гордо гледа към Енисей. Диктаторът прелестно е знаел какво прави, изпращайки тук неуместните му хора - самият той е прекарал четири години в лагер в тези краища. Всяка седмица му докладвали за нарастването на идващите в трудовите лагери на Енисей. След неговата гибел ядосани пандизчии изхвърлили статуята му в реката.
Но
Сибир не е единствено територия на изгнаници
Много са дошли и идват в пустошта, с цел да си отдъхнат от цивилизацията. Фьодор Достоевски е казвал, че тук руснаците могат да намерят своята душа.
Колкото по на север отива корабът, толкоз по-студено и дъждовно става. Горите по крайбрежията са по-гъсти и недостъпни и преливат в разнообразни цветове на зеленото. На пристана на едно селце стои човек и чака доставката на своите поръчки - бои и статив. Преместил се е тук от Москва и живее в елементарна барака, където рисува, написа музика и учи личната си душа. През зимата дружно с другите поданици на селото върви на лов. Кожата на самура и през днешния ден коства скъпо.
С кораба пътуват и група ненци - представители на сибирски номадски племена, прехранващи се с лов на риба и отглеждане на животни. В тяхното село няма пристанище. Затова, когато корабът наближи, към него се устремяват риболовен лодки, които прибират ненците към селото. Моряците предават и детски велосипед, чували с брашно и възглавници за диван - все поръчки от локалните поданици.
Междувременно Енисей към този момент е достигнал три километра на широчина. От двете му страни се простират гъсти гори и блата. Насреща се движат други кораби, като екипажите се поздравяват със сирени. По предписание това са товарни кораби, цялостни с дървени греди. В Сибир порастват към 2/3 от всички хвойнови гори в света и дървесината се доставя по Енисей до Красноярск, а оттова - по Транссибирската жп линия - в Западна Европа и Китай. По Енисей се транспортират и други благосъстояния - злато, мед, никел и риба.
На четвъртия ден корабът се изпълва с радостна шум - питателните ресурси на борда се изчерпват, само че още на идната спирка се появяват старици, продаващи варени картофи, кисели краставички, компот и блини. Всяка покупка е съпроводена с дълга и прочувствена сказка. Този транспортен съд е
свързващото звено сред " огромния свят " и сгушените в горите селца
- идващият курс е чак след пет дни, а всеки има потребност от другарство.
От октомври до май Енисей е затрупан с пълен лед и по него се движат не кораби, а камиони, които доставят единствено артикули от първа нужда.
Постепенно реката се уголемява толкоз, че не се виждат крайбрежията. Вечерта пътешествениците се събират в ресторанта на бира и водка, играят на карти, пеят или просто шумно дискутират. Всеки курс се съпровожда от двама сътрудници на полицията, които наблюдават за пощата и товарите и дали някой от подпийналите не нарушава реда.
Така в смешки и закачки корабът стига до пристанището на Игарка, което е много мрачна панорама - на всички места се въргалят ръждясали останки от корабно съоръжение, на места се виждат изоставени къщи с прозорци без стъкла. През последните години числеността на локалното население е намаляла с 2/3. Мнозина са се върнали по родните места.
Условията на живот в крайния Север са жестоки
- температурата тук стига до минус 40-50 градуса и се вихрят снежни стихии, в които не можеш да видиш даже личната си ръка.
С акустирането на " Матросов " на пристанището настъпва безпорядък. Местните поданици изнасят от кораба невероятни неща - тв приемници, саксии с цветя, дъски за гладене, перални машини - някакъв самобитен " повсеместен магазин по сибирски ". Направо на кея някакъв човек, под аплодисментите на феновете, разпъва новото си легло и ревизира по какъв начин то е понесло дългото странствуване. Всички се разделят очевидно удовлетворени.
Корабът доближава крайната си точка след пет дни - това е Дудинка на брега на Северния ледовит океан. На пристанището стои голям червен ледоразбивач на компанията Arctic Express. Такива кораби курсират по Северния морски път сред Европа и Азия.
По тези места живеят към 200 000 души, включително и чиновници на компанията " Норилски никел " - най-големият производител на никел в света. Тук заплатите са високи, магазините са препълнени със артикули, всеки служащ получава по 90 дни годишен отпуск, както и самолетен билет до родните места и назад. Но тези придобивки са заработени с тежък труд - в комбината не може да се работи без респиратор, уврежданията за здравето са тежки, а в града по шест месеца царят мрачевина и мраз.
" Матросов " към този момент е приел на борда си нови пътешественици и товари и се насочва по противоположния си път - към Красноярск.
Интересни обстоятелства за Енисей:
- дълга е над 4000 км
- на пето място е по прииждане в света
- в нея се вливат над 500 реки
- името й идва от езика на локалните поданици - евенките, и значи " огромна вода "
- фауната по крайбрежията й е изумително разнообрана - тук вода пият както камили, по този начин и бели мечки
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ